бил изфъфлил

Речник на българския език

1. бил изфъфлил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил изфъфлил е производна форма на изфъфля (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).