бил съм изфъфлил

Речник на българския език

1. бил съм изфъфлил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бил съм изфъфлил е производна форма на изфъфля (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).