бил си изфъфлил

Речник на българския език

1. бил си изфъфлил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

бил си изфъфлил е производна форма на изфъфля (преизк. накл., мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).