изфъфлило

Речник на българския език

1. изфъфлило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изфъфлило е производна форма на изфъфля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изфъфлило — мин. деят. св. прич. ср. р.

изфъфлило е производна форма на изфъфля (мин. деят. св. прич. ср. р.).