щял да изфъфли

Речник на българския език

1. щял да изфъфли — преизк. накл., бъд. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

щял да изфъфли е производна форма на изфъфля (преизк. накл., бъд. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).