изфъфлила съм

Речник на българския език

1. изфъфлила съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

изфъфлила съм е производна форма на изфъфля (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).

2. изфъфлила съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

изфъфлила съм е производна форма на изфъфля (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).