изфъфлил съм

Речник на българския език

1. изфъфлил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

изфъфлил съм е производна форма на изфъфля (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. изфъфлил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

изфъфлил съм е производна форма на изфъфля (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).