избия

Речник на българския език

избѝя преходен глагол от свършен вид (тип 163tt) редактиране

Значение

избѝеш, мин. св. избѝх, мин. прич. избѝл, св.вж. [[избивам 1 .



избѝеш, мин. св. избѝх, мин. прич. избѝл, св.вж. [[избивам
2__ .

Грешни изписвания (3)

  • езбиъ
  • езбия
  • избиъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице из-бия из-би-ем
2 лице из-би-еш из-би-е-те
3 лице из-бие из-би-ят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице из-бих из-бих-ме
2 лице из-би из-бих-те
3 лице из-би из-би-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице из-би-ех из-би-ех-ме
2 лице из-би-е-ше из-би-ех-те
3 лице из-би-е-ше из-би-е-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице избил съм избила съм избило съм избили сме
2 лице избил си избила си избило си избили сте
3 лице избил е избила е избило е избили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях избил бях избила бях избило бяхме избили
2 лице беше избил беше избила беше избило бяхте избили
3 лице беше избил беше избила беше избило бяха избили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще избия ще избием
2 лице ще избиеш ще избиете
3 лице ще избие ще избият
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм избил ще съм избила ще съм избило ще сме избили
2 лице ще си избил ще си избила ще си избило ще сте избили
3 лице ще е избил ще е избила ще е избило ще са избили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да избия щяхме да избием
2 лице щеше да избиеш щяхте да избиете
3 лице щеше да избие щяха да избият
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм избил щях да съм избила щях да съм избило щяхме да сме избили
2 лице щеше да си избил щеше да си избила щеше да си избило щяхте да сте избили
3 лице щеше да е избил щеше да е избила щеше да е избило щяха да са избили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице избиел съм избиела съм избиело съм избиели сме
2 лице избиел си избиела си избиело си избиели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице избил съм избила съм избило съм избили сме
2 лице избил си избила си избило си избили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм избил била съм избила било съм избило били сме избили
2 лице бил си избил била си избила било си избило били сте избили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да избия щяла съм да избия щяло съм да избия щели сме да избием
2 лице щял си да избиеш щяла си да избиеш щяло си да избиеш щели сте да избиете
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм избил щяла съм да съм избила щяло съм да съм избило щели сме да сме избили
2 лице щял си да си избил щяла си да си избила щяло си да си избило щели сте да сте избили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих избил бих избила бих избило бихме избили
2 лице би избил би избила би избило бихте избили
3 лице би избил би избила би избило биха избили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
из-бий из-бий-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род из-бит
непълен член из-би-тия
пълен член из-би-ти-ят
женски род из-би-та
членувано из-би-та-та
среден род из-би-то
членувано из-би-то-то
множествено число из-би-ти
членувано из-би-ти-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-бил
непълен член из-би-лия
пълен член из-би-ли-ят
женски род из-би-ла
членувано из-би-ла-та
среден род из-би-ло
членувано из-би-ло-то
множествено число из-би-ли
членувано из-би-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-би-ел
женски род из-би-е-ла
среден род из-би-е-ло
множествено число из-би-е-ли