избила е

Речник на българския език

1. избила е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

избила е е производна форма на избия (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. избила е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

избила е е производна форма на избия (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).