избиели

Речник на българския език

1. избиели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

избиели е производна форма на избия (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. избиели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

избиели е производна форма на избия (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).