избил
1.
избил —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
избил
е производна форма
на избия (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
избил —
мин. деят. св. прич. м. р.
избил
е производна форма
на избия (мин. деят. св. прич. м. р.).