избил

Речник на българския език

1. избил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

избил е производна форма на избия (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. избил — мин. деят. св. прич. м. р.

избил е производна форма на избия (мин. деят. св. прич. м. р.).