избило

Речник на българския език

1. избило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

избило е производна форма на избия (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. избило — мин. деят. св. прич. ср. р.

избило е производна форма на избия (мин. деят. св. прич. ср. р.).