избила съм

Речник на българския език

1. избила съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

избила съм е производна форма на избия (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).

2. избила съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

избила съм е производна форма на избия (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).