избили

Речник на българския език

1. избили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

избили е производна форма на избия (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. избили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

избили е производна форма на избия (мин. деят. св. прич. мн. ч.).