избила си

Речник на българския език

1. избила си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

избила си е производна форма на избия (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).

2. избила си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

избила си е производна форма на избия (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).