избиело

Речник на българския език

1. избиело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

избиело е производна форма на избия (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. избиело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

избиело е производна форма на избия (мин. деят. несв. прич. ср. р.).