избил е

Речник на българския език

1. избил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

избил е е производна форма на избия (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. избил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

избил е е производна форма на избия (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).