избиела

Речник на българския език

1. избиела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

избиела е производна форма на избия (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. избиела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

избиела е производна форма на избия (мин. деят. несв. прич. ж. р.).