беше избил

Речник на българския език

1. беше избил — мин. пред. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

беше избил е производна форма на избия (мин. пред. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. беше избил — мин. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

беше избил е производна форма на избия (мин. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).