изби

Речник на българския език

1. изби — мн. ч.

изби е производна форма на изба (мн. ч.).

2. изби — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

изби е производна форма на избия (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. изби — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

изби е производна форма на избия (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).