НАВИЯ

Речник на българския език

навѝя преходен глагол от свършен вид (тип 163tt) редактиране

Значение

навѝеш, мин. св. навѝх, мин. прич. навѝл, св.вж. навивам.

Грешни изписвания (3)

  • навиъ
  • нъвиъ
  • нъвия

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице на-вия на-ви-ем
2 лице на-ви-еш на-ви-е-те
3 лице на-вие на-ви-ят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице на-вих на-вих-ме
2 лице на-ви на-вих-те
3 лице на-ви на-ви-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице на-ви-ех на-ви-ех-ме
2 лице на-ви-е-ше на-ви-ех-те
3 лице на-ви-е-ше на-ви-е-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице навил съм навила съм навило съм навили сме
2 лице навил си навила си навило си навили сте
3 лице навил е навила е навило е навили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях навил бях навила бях навило бяхме навили
2 лице беше навил беше навила беше навило бяхте навили
3 лице беше навил беше навила беше навило бяха навили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще навия ще навием
2 лице ще навиеш ще навиете
3 лице ще навие ще навият
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм навил ще съм навила ще съм навило ще сме навили
2 лице ще си навил ще си навила ще си навило ще сте навили
3 лице ще е навил ще е навила ще е навило ще са навили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да навия щяхме да навием
2 лице щеше да навиеш щяхте да навиете
3 лице щеше да навие щяха да навият
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм навил щях да съм навила щях да съм навило щяхме да сме навили
2 лице щеше да си навил щеше да си навила щеше да си навило щяхте да сте навили
3 лице щеше да е навил щеше да е навила щеше да е навило щяха да са навили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице навиел съм навиела съм навиело съм навиели сме
2 лице навиел си навиела си навиело си навиели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице навил съм навила съм навило съм навили сме
2 лице навил си навила си навило си навили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм навил била съм навила било съм навило били сме навили
2 лице бил си навил била си навила било си навило били сте навили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да навия щяла съм да навия щяло съм да навия щели сме да навием
2 лице щял си да навиеш щяла си да навиеш щяло си да навиеш щели сте да навиете
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм навил щяла съм да съм навила щяло съм да съм навило щели сме да сме навили
2 лице щял си да си навил щяла си да си навила щяло си да си навило щели сте да сте навили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих навил бих навила бих навило бихме навили
2 лице би навил би навила би навило бихте навили
3 лице би навил би навила би навило биха навили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
на-вий на-вий-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род на-вит
непълен член на-ви-тия
пълен член на-ви-ти-ят
женски род на-ви-та
членувано на-ви-та-та
среден род на-ви-то
членувано на-ви-то-то
множествено число на-ви-ти
членувано на-ви-ти-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род на-вил
непълен член на-ви-лия
пълен член на-ви-ли-ят
женски род на-ви-ла
членувано на-ви-ла-та
среден род на-ви-ло
членувано на-ви-ло-то
множествено число на-ви-ли
членувано на-ви-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род на-ви-ел
женски род на-ви-е-ла
среден род на-ви-е-ло
множествено число на-ви-е-ли