навил съм

Речник на българския език

1. навил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

навил съм е производна форма на навия (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. навил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

навил съм е производна форма на навия (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).