навиела

Речник на българския език

1. навиела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

навиела е производна форма на навия (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. навиела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

навиела е производна форма на навия (мин. деят. несв. прич. ж. р.).