навил си

Речник на българския език

1. навил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

навил си е производна форма на навия (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. навил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

навил си е производна форма на навия (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).