би навил

Речник на българския език

1. би навил — условно наклонение, 2 л., ед. ч., м. р.

би навил е производна форма на навия (условно наклонение, 2 л., ед. ч., м. р.).

2. би навил — условно наклонение, 3 л., ед. ч., м. р.

би навил е производна форма на навия (условно наклонение, 3 л., ед. ч., м. р.).