навиели

Речник на българския език

1. навиели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

навиели е производна форма на навия (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. навиели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

навиели е производна форма на навия (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).