навило

Речник на българския език

1. навило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

навило е производна форма на навия (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. навило — мин. деят. св. прич. ср. р.

навило е производна форма на навия (мин. деят. св. прич. ср. р.).