навиел

Речник на българския език

1. навиел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

навиел е производна форма на навия (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. навиел — мин. деят. несв. прич. м. р.

навиел е производна форма на навия (мин. деят. несв. прич. м. р.).