навила е

Речник на българския език

1. навила е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

навила е е производна форма на навия (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. навила е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

навила е е производна форма на навия (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).