бил съм навил

Речник на българския език

1. бил съм навил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бил съм навил е производна форма на навия (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).