навил
1.
навил —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
навил
е производна форма
на навия (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
навил —
мин. деят. св. прич. м. р.
навил
е производна форма
на навия (мин. деят. св. прич. м. р.).