навила съм

Речник на българския език

1. навила съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

навила съм е производна форма на навия (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).

2. навила съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

навила съм е производна форма на навия (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).