навил е

Речник на българския език

1. навил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

навил е е производна форма на навия (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. навил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

навил е е производна форма на навия (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).