навили

Речник на българския език

1. навили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

навили е производна форма на навия (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. навили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

навили е производна форма на навия (мин. деят. св. прич. мн. ч.).