обяздя

Речник на българския език

обя̀здя преходен глагол от свършен вид (тип 173tt) редактиране

Значение

обя̀здиш, мин. св. обя̀здих, мин. прич. обя̀здил, св.вж. обяздвам.

Грешни изписвания (3)

  • обяздъ
  • убяздъ
  • убяздя

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице обяз-дя обяз-дим
2 лице обяз-диш обяз-ди-те
3 лице обяз-ди обяз-дят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице обяз-дих обяз-дих-ме
2 лице обяз-ди обяз-дих-те
3 лице обяз-ди обяз-ди-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице обяз-дех обяз-дех-ме
2 лице обяз-де-ше обяз-дех-те
3 лице обяз-де-ше обяз-де-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице обяздил съм обяздила съм обяздило съм обяздили сме
2 лице обяздил си обяздила си обяздило си обяздили сте
3 лице обяздил е обяздила е обяздило е обяздили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях обяздил бях обяздила бях обяздило бяхме обяздили
2 лице беше обяздил беше обяздила беше обяздило бяхте обяздили
3 лице беше обяздил беше обяздила беше обяздило бяха обяздили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще обяздя ще обяздим
2 лице ще обяздиш ще обяздите
3 лице ще обязди ще обяздят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм обяздил ще съм обяздила ще съм обяздило ще сме обяздили
2 лице ще си обяздил ще си обяздила ще си обяздило ще сте обяздили
3 лице ще е обяздил ще е обяздила ще е обяздило ще са обяздили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да обяздя щяхме да обяздим
2 лице щеше да обяздиш щяхте да обяздите
3 лице щеше да обязди щяха да обяздят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм обяздил щях да съм обяздила щях да съм обяздило щяхме да сме обяздили
2 лице щеше да си обяздил щеше да си обяздила щеше да си обяздило щяхте да сте обяздили
3 лице щеше да е обяздил щеше да е обяздила щеше да е обяздило щяха да са обяздили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице обяздел съм обяздела съм обяздело съм обяздели сме
2 лице обяздел си обяздела си обяздело си обяздели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице обяздил съм обяздила съм обяздило съм обяздили сме
2 лице обяздил си обяздила си обяздило си обяздили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм обяздил била съм обяздила било съм обяздило били сме обяздили
2 лице бил си обяздил била си обяздила било си обяздило били сте обяздили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да обяздя щяла съм да обяздя щяло съм да обяздя щели сме да обяздим
2 лице щял си да обяздиш щяла си да обяздиш щяло си да обяздиш щели сте да обяздите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм обяздил щяла съм да съм обяздила щяло съм да съм обяздило щели сме да сме обяздили
2 лице щял си да си обяздил щяла си да си обяздила щяло си да си обяздило щели сте да сте обяздили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих обяздил бих обяздила бих обяздило бихме обяздили
2 лице би обяздил би обяздила би обяздило бихте обяздили
3 лице би обяздил би обяздила би обяздило биха обяздили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
обяз-ди обяз-де-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род обяз-ден
непълен член обяз-де-ния
пълен член обяз-де-ни-ят
женски род обяз-де-на
членувано обяз-де-на-та
среден род обяз-де-но
членувано обяз-де-но-то
множествено число обяз-де-ни
членувано обяз-де-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род обяз-дил
непълен член обяз-ди-лия
пълен член обяз-ди-ли-ят
женски род обяз-ди-ла
членувано обяз-ди-ла-та
среден род обяз-ди-ло
членувано обяз-ди-ло-то
множествено число обяз-ди-ли
членувано обяз-ди-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род обяз-дел
женски род обяз-де-ла
среден род обяз-де-ло
множествено число обяз-де-ли