обяздили са

Речник на българския език

1. обяздили са — мин.неопр.вр., 3 л., мн. ч.

обяздили са е производна форма на обяздя (мин.неопр.вр., 3 л., мн. ч.).

2. обяздили са — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

обяздили са е производна форма на обяздя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).