обяздела

Речник на българския език

1. обяздела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

обяздела е производна форма на обяздя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. обяздела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

обяздела е производна форма на обяздя (мин. деят. несв. прич. ж. р.).