било е обяздило

Речник на българския език

1. било е обяздило — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

било е обяздило е производна форма на обяздя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).