щяло е да е обяздило

Речник на българския език

1. щяло е да е обяздило — преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

щяло е да е обяздило е производна форма на обяздя (преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).