обязди

Речник на българския език

1. обязди — сег. вр., 3 л., ед. ч.

обязди е производна форма на обяздя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. обязди — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

обязди е производна форма на обяздя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. обязди — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

обязди е производна форма на обяздя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. обязди — повелително наклонение, ед. ч.

обязди е производна форма на обяздя (повелително наклонение, ед. ч.).