обяздили

Речник на българския език

1. обяздили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

обяздили е производна форма на обяздя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. обяздили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

обяздили е производна форма на обяздя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).