обяздил си

Речник на българския език

1. обяздил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

обяздил си е производна форма на обяздя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. обяздил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

обяздил си е производна форма на обяздя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).