обяздел

Речник на българския език

1. обяздел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обяздел е производна форма на обяздя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. обяздел — мин. деят. несв. прич. м. р.

обяздел е производна форма на обяздя (мин. деят. несв. прич. м. р.).