обяздила си

Речник на българския език

1. обяздила си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

обяздила си е производна форма на обяздя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).

2. обяздила си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

обяздила си е производна форма на обяздя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).