обяздила е

Речник на българския език

1. обяздила е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

обяздила е е производна форма на обяздя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. обяздила е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

обяздила е е производна форма на обяздя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).