обяздело

Речник на българския език

1. обяздело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обяздело е производна форма на обяздя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. обяздело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

обяздело е производна форма на обяздя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).