обяздвам

Речник на българския език

обя̀здвам преходен глагол от несвършен вид (тип 186ti) редактиране

Значение

обя̀здваш, несв. и обя̀здя, св. Приучвам кон към езда. Той обязди дивия жребец.

Грешни изписвания (3)

  • обяздвъм
  • убяздвам
  • убяздвъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице обяз-д-вам обяз-д-ва-ме
2 лице обяз-д-ваш обяз-д-ва-те
3 лице обяз-д-ва обяз-д-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице обяз-д-вах обяз-д-вах-ме
2 лице обяз-д-ва обяз-д-вах-те
3 лице обяз-д-ва обяз-д-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице обяз-д-вах обяз-д-вах-ме
2 лице обяз-д-ва-ше обяз-д-вах-те
3 лице обяз-д-ва-ше обяз-д-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице обяздвал съм обяздвала съм обяздвало съм обяздвали сме
2 лице обяздвал си обяздвала си обяздвало си обяздвали сте
3 лице обяздвал е обяздвала е обяздвало е обяздвали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях обяздвал бях обяздвала бях обяздвало бяхме обяздвали
2 лице беше обяздвал беше обяздвала беше обяздвало бяхте обяздвали
3 лице беше обяздвал беше обяздвала беше обяздвало бяха обяздвали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще обяздвам ще обяздваме
2 лице ще обяздваш ще обяздвате
3 лице ще обяздва ще обяздват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм обяздвал ще съм обяздвала ще съм обяздвало ще сме обяздвали
2 лице ще си обяздвал ще си обяздвала ще си обяздвало ще сте обяздвали
3 лице ще е обяздвал ще е обяздвала ще е обяздвало ще са обяздвали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да обяздвам щяхме да обяздваме
2 лице щеше да обяздваш щяхте да обяздвате
3 лице щеше да обяздва щяха да обяздват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм обяздвал щях да съм обяздвала щях да съм обяздвало щяхме да сме обяздвали
2 лице щеше да си обяздвал щеше да си обяздвала щеше да си обяздвало щяхте да сте обяздвали
3 лице щеше да е обяздвал щеше да е обяздвала щеше да е обяздвало щяха да са обяздвали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице обяздвал съм обяздвала съм обяздвало съм обяздвали сме
2 лице обяздвал си обяздвала си обяздвало си обяздвали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице обяздвал съм обяздвала съм обяздвало съм обяздвали сме
2 лице обяздвал си обяздвала си обяздвало си обяздвали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм обяздвал била съм обяздвала било съм обяздвало били сме обяздвали
2 лице бил си обяздвал била си обяздвала било си обяздвало били сте обяздвали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да обяздвам щяла съм да обяздвам щяло съм да обяздвам щели сме да обяздваме
2 лице щял си да обяздваш щяла си да обяздваш щяло си да обяздваш щели сте да обяздвате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм обяздвал щяла съм да съм обяздвала щяло съм да съм обяздвало щели сме да сме обяздвали
2 лице щял си да си обяздвал щяла си да си обяздвала щяло си да си обяздвало щели сте да сте обяздвали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих обяздвал бих обяздвала бих обяздвало бихме обяздвали
2 лице би обяздвал би обяздвала би обяздвало бихте обяздвали
3 лице би обяздвал би обяздвала би обяздвало биха обяздвали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
обяз-д-вай обяз-д-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род обяз-д-ван
непълен член обяз-д-ва-ния
пълен член обяз-д-ва-ни-ят
женски род обяз-д-ва-на
членувано обяз-д-ва-на-та
среден род обяз-д-ва-но
членувано обяз-д-ва-но-то
множествено число обяз-д-ва-ни
членувано обяз-д-ва-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род обяз-д-вал
непълен член обяз-д-ва-лия
пълен член обяз-д-ва-ли-ят
женски род обяз-д-ва-ла
членувано обяз-д-ва-ла-та
среден род обяз-д-ва-ло
членувано обяз-д-ва-ло-то
множествено число обяз-д-ва-ли
членувано обяз-д-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род обяз-д-вал
женски род обяз-д-ва-ла
среден род обяз-д-ва-ло
множествено число обяз-д-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род обяз-д-ващ
непълен член обяз-д-ва-щия
пълен член обяз-д-ва-щи-ят
женски род обяз-д-ва-ща
членувано обяз-д-ва-ща-та
среден род обяз-д-ва-що
членувано обяз-д-ва-що-то
множествено число обяз-д-ва-щи
членувано обяз-д-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

обяз-д-вай-ки