обяздвало е

Речник на българския език

1. обяздвало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обяздвало е е производна форма на обяздвам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. обяздвало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обяздвало е е производна форма на обяздвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. обяздвало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обяздвало е е производна форма на обяздвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).