обяздвал е

Речник на българския език

1. обяздвал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обяздвал е е производна форма на обяздвам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. обяздвал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обяздвал е е производна форма на обяздвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. обяздвал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обяздвал е е производна форма на обяздвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).