обяздва

Речник на българския език

1. обяздва — сег. вр., 3 л., ед. ч.

обяздва е производна форма на обяздвам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. обяздва — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

обяздва е производна форма на обяздвам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. обяздва — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

обяздва е производна форма на обяздвам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).